“Ирландецът“, „Нетфликс“ и бъдещето на киното
След богатата сбирка присъдени до момента оценки, в понеделник 13 януари предстоят номинациите „ Оскар “ 2020, които вероятно ще затвърдят триумфа на „ Ирландецът “ и останалите продукции на „ Нетфликс “. Това тривиално осведомително изречение съдържа в себе си някои от огромните разтърсвания и въпросителни в киноиндустрията през нейния втори – XXI – век. Режисьорът на „ Ирландецът “ - 77-годишният Мартин Скорсезе, едно от огромните имена в американското авторско кино от края на предишното столетие, придружи рекламната акция на кино лентата си с трагичен хейт по това, в което – повествователно и естетически – се е трансформирало седмото изкуство днес. Той получи поддръжка от именити свои връстници като Ф. Ф. Копола и Кен Лоуч, само че няма тук да разказвам отново полемиките „ Кино ли са филмите на „ Марвъл “ и има ли право комиксът да живее на огромния екран, които получиха задоволително необятно отразяване и у нас.
Тегобите на Скорсезе са единствено едната страна на медала. Той вероятно си е давал сметка, подписвайки през 2017 година контракт с „ Нетфликс “ за основаването на своя гангстерски епос ( “Парамаунт “ се отхвърлят да го продуцират поради прекомерно високите разходи), че публиката няма да види неговия 3.5-часов филм в киносалоните. Това е коренен избор, само че не безусловно в услуга на публиката или на киноизкуството изобщо.
Гледах „ Ирландецът “, както несъмнено и доста от вас. Този безспорно майсторски филм губи доста от въздействието си поради дребното екранче и лимитираните звукови благоприятни условия на дома. Кадансите и едрите проекти, трансформирали се в запазена марка на Скорсезе в последния половин век, не са за тв приемник или, опазил господ, за дребното екранче на таблет (стрийминг услугата на „ Нетфликс “ разрешава клиентите да гледат на всевъзможни устройства, свързани с интернет). Може би на някои това се коства непотребен консерватизъм. На мен ми се коства осквернение – въпреки че някои биха опонирали, че просто би трябвало да си купя по-скъпа битова техника.
Смъртта на киното се е очаквала още през 40-те
години – поради войната, повторно – през 50-те, поради монополите, през 60-те сякаш опасност за него са били новият изказ и контракултурата (оказва се обратното), през 70-те пред риск го изправя малкия екран, през 80-те – домашното видео, през 90-те - DVD и домашните кина, а при започване на третото хилядолетие – интернет и интернет пиратството.
Никое от тези упования не се оправда. 2018 година даже означи рекордни приходи от продажби на билети. За това заслуга имат основно инфлацията и непрекъснато поскъпващите 3D прожекции – другояче броят фенове спада непрестанно от 2005 година насам. Зад краткотрайния оптимизъм обаче стоят необратими процеси, които сигурно ще трансформират метода, по който гледаме образни творби – а може би и визията за „ кино “ въобще.
В своята обосновка „ Нетфликс “ употребяват благовидни причини като „ ние обичаме киното и желаеме да го осигурим на хората на всички места, даже там, където няма киносалони “. Можем елементарно да се идентифицираме с този диалог тук, в България, където през последното десетилетие на XX и първото на XXI век бяха закрити стотици киносалони (все още в страната ни има градове без кино), а гледането на филм у дома – при това безплатно с помощта на пиратските могули „ Замунда “ и „ АренаБг “ - се трансформира в стандарт.
„ Нетфликс “ със своите 160 млн. абонати,
които заплащат месечна такса, надалеч няма идеални цели. Създадена още в края на 90-те и пораснала като една най-успешните „ дотком “ софтуерни компании в Съединени американски щати, бизнесът й разцъфтя през 2010-те – златно десетилетие за стрийминг услугите, в което броят на клиентите на " Нетфликс " порасна над 15 пъти, а тези на музикалната услуга „ Спотифай “ - над 200 пъти!
Само за 12-те месеца на 2019 година компанията е продуцирала повече автентично наличие, в сравнение с цялата американска тв промишленост през (например) 2005 година Това са 371 тв сериали и филми, доста от които - със забележителна класа. Показват го и качествените измерители - единствено номинациите „ Златен глобус “ за сериалната и пълнометражната й продукция са 34. Стрийминг колосът проби и на премиите „ Оскар “ с трите златни статуетки на „ Рома “ макар възраженията на титани като Спилбърг против този вид разпространяване на филми.
Конфликтът сред „ Нетфликс “ и обичайните производители и разпространители на кино тлее от няколко години. Най-яростен е огънят в Кан, където отхвърлят да прожектират техните продукции поради строгите (и извънредно консервативни) наредби на французите по отношение на това какъв брой време след премиерата на огромен екран може да бъде забелязан един филм вкъщи. Ограниченията им датират от преддигиталното време на домашното видео. В Съединени американски щати тези регламенти са много по-либерални, само че даже и там „ Нетфликс “ среща проблеми да покаже продукцията си в огромните киновериги – тъй като кой би вложил да прожектира и популяризира на феновете филм, който те могат по същото време да гледат в спалнята си?
Само за да се квалифицира за „ Оскарите “ - тъй като явно макар постоянните доходи компанията има потребност от този тип имиджова легитимация, - „ Ирландецът “ бе показан в стеснен брой кина в Лос Анджелис и в Ню Йорк. За такива „ представителни “ цели „ Нетфликс “ даже наскоро си закупиха киносалона от 40-те години (който в това време бе затворил врати) „ Париж “ в Ню Йорк. Всичко това е работа на парче. Зрителите няма да видят на огромния екран спаринга на Робърт де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел, по този начин както са виждали актьорите в миналото в „ Добри момчета “, „ Казино “, „ Жега “, „ Шофьор на такси “, „ Белязаният “. Скорсезе ще излезе прав, че „ това към този момент не е кино “, само че освен поради неналичието на подтекст и културна дълбочина в екранизациите по комикс.
Под въпрос е самият термин
- при състояние че пълнометражните филми към този момент не се основават за показ в „ кино “, а за поточно видео, употребявано вкъщи. Но семантичните понятия се изместиха още при започване на третото хилядолетие, когато филмовата лента се трансформира в екзотика, а цифровото снимане и прожекция - в стандарт.
„ Нетфликс “, чиято капитализация през днешния ден се пресмята на 150 милиарда $, е единствено върхът на айсберга. Отдавна се приказва за това, че „ огромното кино към този момент се основава в малкия екран “ - поради високобюджетните и висококачествени минисериали, отдалечени на светлинни години от тогавашните снимани в интериор с второразрядни артисти " сапунки ". Те напълно не са единствените на стрийминг фронта – HBO, известни със своята качествена тв продукция, създадоха продуктите HBO Go и HBO Max, Amazon и Apple пуснаха свои стрийминг услуги (първите към този момент работят над рекордно скъпа серийна акомодация на „ Властелинът на пръстените “), а колосът „ Дисни “ реагира с Disney+, пласирайки легендата „ Междузвездни войни “ по едно и също време в кината (с „ Възходът на Скайуокър “) и на персоналните устройства у дома със сериала The Mandalorian. Всички те влагат в най-талантливите сценаристи, режисьори и артисти, изкушавайки ги с възнаграждения, каквито „ остарелият “ Холивуд не може да предложи. Тези контракти са част от битката за основаване на най-вече и най-добро собствено аудио-визуално наличие – за софтуерните компании се оказва по-лесно и бързо да произведат такова, в сравнение с да лицензират към този момент снимани и популярни филми и тв сериали.
“Дисни “ са обект на различен диалог, доколкото те са по едно и също време измежду основателите и душманите на киното, каквото го познаваме. Благодарение освен на различните способи за гледане на образни артикули 2019 година бе по-слаба в световните доходи на кинопрожекции, в сравнение с предхождащата я 2018-а. В този минус обаче свети един огромен плюс – 38% от всички приходи от билети в Съединени американски щати са отишли в касичката на една-единствена компания – а именно „ Дисни “. Само със седемте свои мега-хипер-ултраблокбъстъра за миналите 12 месеца – четири анимации, два комикса и един Star Wars – те са спечелили над 11 милиарда $. Халал да са й на 97-годишната компания, в която преди време Уолт Дисни пренаписа приказките от европейската съкровищница – безусловно да са с благополучен край. Второто десетилетие на XXI век е с благополучен финансов край за „ Дисни “, която през последните трийсет години закупи поредно анимационното студио „ Пиксар “, комиксовата империя „ Марвъл “, люлката на междузвездната фантастика „ Лукасфилм “ и последно – „ Туентиът сенчъри фокс “ (а дружно с това и правата върху досегашния най-касов филм за всички времена „ Аватар “ и неговите продължения).
Всичко това е неизбежна част от бързо изменящия се цифров свят. „ Ново кино Парадизо “ обаче остава все по-далеч в спомените, а гледането на кино става все по-битово и по-самотно занятие.
Тегобите на Скорсезе са единствено едната страна на медала. Той вероятно си е давал сметка, подписвайки през 2017 година контракт с „ Нетфликс “ за основаването на своя гангстерски епос ( “Парамаунт “ се отхвърлят да го продуцират поради прекомерно високите разходи), че публиката няма да види неговия 3.5-часов филм в киносалоните. Това е коренен избор, само че не безусловно в услуга на публиката или на киноизкуството изобщо.
Гледах „ Ирландецът “, както несъмнено и доста от вас. Този безспорно майсторски филм губи доста от въздействието си поради дребното екранче и лимитираните звукови благоприятни условия на дома. Кадансите и едрите проекти, трансформирали се в запазена марка на Скорсезе в последния половин век, не са за тв приемник или, опазил господ, за дребното екранче на таблет (стрийминг услугата на „ Нетфликс “ разрешава клиентите да гледат на всевъзможни устройства, свързани с интернет). Може би на някои това се коства непотребен консерватизъм. На мен ми се коства осквернение – въпреки че някои биха опонирали, че просто би трябвало да си купя по-скъпа битова техника.
Смъртта на киното се е очаквала още през 40-те
години – поради войната, повторно – през 50-те, поради монополите, през 60-те сякаш опасност за него са били новият изказ и контракултурата (оказва се обратното), през 70-те пред риск го изправя малкия екран, през 80-те – домашното видео, през 90-те - DVD и домашните кина, а при започване на третото хилядолетие – интернет и интернет пиратството.
Никое от тези упования не се оправда. 2018 година даже означи рекордни приходи от продажби на билети. За това заслуга имат основно инфлацията и непрекъснато поскъпващите 3D прожекции – другояче броят фенове спада непрестанно от 2005 година насам. Зад краткотрайния оптимизъм обаче стоят необратими процеси, които сигурно ще трансформират метода, по който гледаме образни творби – а може би и визията за „ кино “ въобще.
В своята обосновка „ Нетфликс “ употребяват благовидни причини като „ ние обичаме киното и желаеме да го осигурим на хората на всички места, даже там, където няма киносалони “. Можем елементарно да се идентифицираме с този диалог тук, в България, където през последното десетилетие на XX и първото на XXI век бяха закрити стотици киносалони (все още в страната ни има градове без кино), а гледането на филм у дома – при това безплатно с помощта на пиратските могули „ Замунда “ и „ АренаБг “ - се трансформира в стандарт.
„ Нетфликс “ със своите 160 млн. абонати,
които заплащат месечна такса, надалеч няма идеални цели. Създадена още в края на 90-те и пораснала като една най-успешните „ дотком “ софтуерни компании в Съединени американски щати, бизнесът й разцъфтя през 2010-те – златно десетилетие за стрийминг услугите, в което броят на клиентите на " Нетфликс " порасна над 15 пъти, а тези на музикалната услуга „ Спотифай “ - над 200 пъти!
Само за 12-те месеца на 2019 година компанията е продуцирала повече автентично наличие, в сравнение с цялата американска тв промишленост през (например) 2005 година Това са 371 тв сериали и филми, доста от които - със забележителна класа. Показват го и качествените измерители - единствено номинациите „ Златен глобус “ за сериалната и пълнометражната й продукция са 34. Стрийминг колосът проби и на премиите „ Оскар “ с трите златни статуетки на „ Рома “ макар възраженията на титани като Спилбърг против този вид разпространяване на филми.
Конфликтът сред „ Нетфликс “ и обичайните производители и разпространители на кино тлее от няколко години. Най-яростен е огънят в Кан, където отхвърлят да прожектират техните продукции поради строгите (и извънредно консервативни) наредби на французите по отношение на това какъв брой време след премиерата на огромен екран може да бъде забелязан един филм вкъщи. Ограниченията им датират от преддигиталното време на домашното видео. В Съединени американски щати тези регламенти са много по-либерални, само че даже и там „ Нетфликс “ среща проблеми да покаже продукцията си в огромните киновериги – тъй като кой би вложил да прожектира и популяризира на феновете филм, който те могат по същото време да гледат в спалнята си?
Само за да се квалифицира за „ Оскарите “ - тъй като явно макар постоянните доходи компанията има потребност от този тип имиджова легитимация, - „ Ирландецът “ бе показан в стеснен брой кина в Лос Анджелис и в Ню Йорк. За такива „ представителни “ цели „ Нетфликс “ даже наскоро си закупиха киносалона от 40-те години (който в това време бе затворил врати) „ Париж “ в Ню Йорк. Всичко това е работа на парче. Зрителите няма да видят на огромния екран спаринга на Робърт де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел, по този начин както са виждали актьорите в миналото в „ Добри момчета “, „ Казино “, „ Жега “, „ Шофьор на такси “, „ Белязаният “. Скорсезе ще излезе прав, че „ това към този момент не е кино “, само че освен поради неналичието на подтекст и културна дълбочина в екранизациите по комикс.
Под въпрос е самият термин
- при състояние че пълнометражните филми към този момент не се основават за показ в „ кино “, а за поточно видео, употребявано вкъщи. Но семантичните понятия се изместиха още при започване на третото хилядолетие, когато филмовата лента се трансформира в екзотика, а цифровото снимане и прожекция - в стандарт.
„ Нетфликс “, чиято капитализация през днешния ден се пресмята на 150 милиарда $, е единствено върхът на айсберга. Отдавна се приказва за това, че „ огромното кино към този момент се основава в малкия екран “ - поради високобюджетните и висококачествени минисериали, отдалечени на светлинни години от тогавашните снимани в интериор с второразрядни артисти " сапунки ". Те напълно не са единствените на стрийминг фронта – HBO, известни със своята качествена тв продукция, създадоха продуктите HBO Go и HBO Max, Amazon и Apple пуснаха свои стрийминг услуги (първите към този момент работят над рекордно скъпа серийна акомодация на „ Властелинът на пръстените “), а колосът „ Дисни “ реагира с Disney+, пласирайки легендата „ Междузвездни войни “ по едно и също време в кината (с „ Възходът на Скайуокър “) и на персоналните устройства у дома със сериала The Mandalorian. Всички те влагат в най-талантливите сценаристи, режисьори и артисти, изкушавайки ги с възнаграждения, каквито „ остарелият “ Холивуд не може да предложи. Тези контракти са част от битката за основаване на най-вече и най-добро собствено аудио-визуално наличие – за софтуерните компании се оказва по-лесно и бързо да произведат такова, в сравнение с да лицензират към този момент снимани и популярни филми и тв сериали.
“Дисни “ са обект на различен диалог, доколкото те са по едно и също време измежду основателите и душманите на киното, каквото го познаваме. Благодарение освен на различните способи за гледане на образни артикули 2019 година бе по-слаба в световните доходи на кинопрожекции, в сравнение с предхождащата я 2018-а. В този минус обаче свети един огромен плюс – 38% от всички приходи от билети в Съединени американски щати са отишли в касичката на една-единствена компания – а именно „ Дисни “. Само със седемте свои мега-хипер-ултраблокбъстъра за миналите 12 месеца – четири анимации, два комикса и един Star Wars – те са спечелили над 11 милиарда $. Халал да са й на 97-годишната компания, в която преди време Уолт Дисни пренаписа приказките от европейската съкровищница – безусловно да са с благополучен край. Второто десетилетие на XXI век е с благополучен финансов край за „ Дисни “, която през последните трийсет години закупи поредно анимационното студио „ Пиксар “, комиксовата империя „ Марвъл “, люлката на междузвездната фантастика „ Лукасфилм “ и последно – „ Туентиът сенчъри фокс “ (а дружно с това и правата върху досегашния най-касов филм за всички времена „ Аватар “ и неговите продължения).
Всичко това е неизбежна част от бързо изменящия се цифров свят. „ Ново кино Парадизо “ обаче остава все по-далеч в спомените, а гледането на кино става все по-битово и по-самотно занятие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ